Димитър Й.

 
Здравейте, казвам се Димитър Й. и съм тук за Ви дам малко храна за размисъл.
Направих този Блог "Живота на порасналото момче" с идеята, да покажа, че хората в някаква степен никога не порастваме и че живота може да бъде много непредвидим и рязък, но това не бива да е по-голям проблем, отколкото е в реалност.
Тук ще откриете няколко типа статии, които са както следва:
1. Статии с разкази от личния ми живот, изводите и изборите, които съм правил и емоциите, които съм изпитал - Тук ще си изливам душата, като целта е всички натрупани емоции, които са ме задушили да излязат по най-креативния и полезен, за всички ни начин.
2. Статии в които ще обсъждам по-наболели теми от живота на  българина - Тук ще изказвам мнението си по наболели социални и битови проблеми в България и е напълно възможно, да правя препратки с историите от "личните разкази", които са вече разказани.
3. Видеа с разговори с различни хора от обществото и техните разкази от живота им, които да ни покажат колко еднакви сме всички, колкото и различни да са преживяванията ни - В тези статии ще присъстват и видео материали, които в общия си смисъл трябва да ни покажат, колко различни животи водим и въпреки това, колко еднакви проблеми имаме. Тук ще се опитам да покажа всякакви извадки от социалния ни свят, с които да докажа предното си твърдение.

Какво да кажа за себе си? Кой съм аз?
Аз съм просто човек като всички вас, който се осмелява да говори. В известен смисъл, съм свикнал и точно заради това и се реших на тази стъпка. От години желая, да разкажа, как живеят децата които уж отиват на училище, а всъщност се скриват зад ъгъла, в някоя градинка и пушат трева и се друсат. Искам да докажа, че бивши наркомани има, както има и бивши компаньонки и бивши полицаи и това зависи изцяло и само от индивида и неговите възприятия. Минал съм по този път и дори да съм чист днес, то миналото все още не иска да ме пусне. Страховете и напрежението все още СА в мен. Кошмарите също. 
Въпреки, че от години имам и мечтаната от мен работа и се справям с живота като мъж, осъзнах, че дори това не стига, защото целия този живот има смисъл, който ако живеем като програмирани, ще похабим в нищото.
Хората в днешно време, са най-обърканите и изгубени хора, от цялото човечество и аз не съм по-различен от тях, но ще съм от онази никак голяма група човеци, които ще опитат поне, да приключат своя път с истинско достойнство и вяра нищо, че съм расъл и живял дълги години напълно наопаки - лишен от всяко, дори най-дребното достойнство у човека, което живееше в един илюзорен свят на мечти и кошмари, поради липсата на семейна топлина и любов. 
Но след повратът в моя живот, който направих в чест на жената, с която живях в последните години и съградихме семейство, разбрах, че мой дълг е да Ви предупредя, какво чака всички които не разсъждават и се оставят на течението да ги носи.
Бил съм там!
Не бъди и ти!